„НАЧАЛО”
Ион Лазаревич Деген (1925-2017 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАЧАЛОТО
Завърших вчера аз девети клас.
Дали десети поздрав ще ми прати?
Ваканцията радост е за нас.
И изведнъж – траншеи, щик, гранати,
и над реката диря огнева,
съученик сред пламъци трепери.
Обърквам се безпомощно в това,
не може с школна мярка да се мери.
Ще помня до смъртта си този миг:
над тебешира бъден страх се рее,
като в училищна тетрадка блик
над бойното поле небе синее,
окопът ми под бъз цъфтящ бе слят,
пискливи птици ято бяха вили
и облакът блестеше с онзи мат
съвсем като попило цвят мастило.
Но с пръста с виолетови петна,
в контролни и диктовки умножени,
натиснал спусък, рекох: ето на,
започва неучилищно броене.
Ударения
НАЧАЛОТО
Завъ́рших вче́ра а́з деве́ти кла́с.
Дали́ десе́ти по́здрав ште ми пра́ти?
Вака́нцията ра́дост е за на́с.
И изведнъ́ж – транше́и, шти́к, грана́ти,
и над река́та ди́ря огнева́,
съучени́к сред пла́мъци трепе́ри.
Объ́рквам се безпо́мощно в това́,
не мо́же с шко́лна мя́рка да се ме́ри.
Ште по́мня до смъртта́ си то́зи ми́г:
над тебеши́ра бъ́ден стра́х се ре́е,
като́ в учи́лищна тетра́дка бли́к
над бо́йното поле́ небе́ сине́е,
око́път ми под бъ́з цъфтя́шт бе сля́т,
пискли́ви пти́ци я́то бя́ха ви́ли
и о́блакът блесте́ше с о́нзи ма́т
съвсе́м като попи́ло цвя́т масти́ло.
Но с пръ́ста с виоле́тови петна́,
в контро́лни и дикто́вки умноже́ни,
нати́снал спу́сък, ре́кох: е́то на́,
запо́чва неучи́лиштно брое́не.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ион Деген
НАЧАЛО
Девятый класс окончен лишь вчера.
Окончу ли когда-нибудь десятый?
Каникулы – счастливая пора.
И вдруг – траншея, карабин, гранаты,
И над рекой до тла сгоревший дом,
Сосед по парте навсегда потерян.
Я путаюсь беспомощно во всем,
Что невозможно школьной меркой мерить.
До самой смерти буду вспоминать:
Лежали блики на изломах мела,
Как новенькая школьная тетрадь,
Над полем боя небо голубело,
Окоп мой под цветущей бузиной,
Стрижей пискливых пролетела стайка,
И облако сверкало белизной,
Совсем как без чернил „невыливайка”.
Но пальцем с фиолетовым пятном,
Следом диктантов и работ контрольных,
Нажав крючок, подумал я о том,
Что начинаю счет уже не школьный.
1941 г.
---------------
Руският и израелски поет, писател и публицист Йон Деген (Ион Лазаревич Деген) е роден на 4 юни 1925 г. в гр. Могильов Подолски, Украйна. През юли 1941 г. отива доброволец на фронта. Сражава се като пехотинец, командир на танк, командир на танков взвод и командир на танкова рота. Четири пъти е раняван, носител е на много ордени и медали, два пъти е представян за званието Герой на Съветския съюз. През 1951 г. завършва Черновския медицински институт, а през 1965 г. защитава кандидатска дисертация. Работи като травматолог в Киев. Има над 90 научни статии, родоначалник е на научната магнитотерапия. Доктор на медицинските науки (1973 г.). През 1977 г. емигрира в Израел, където работи като лекар-ортопед. Публикува стихове, разкази и очерци в списания в Русия, Украйна, САЩ, Австралия, Израел и др. страни. Автор е на книги с поезия и проза като „Из дома рабства”, „Стихи из планшета”, „Иммануил Великовский”, „Портреты учителей”, „Война никогда не кончается”, „Голограммы”, „Невыдуманные рассказы о невероятном”, „Четыре года”, „Стихи”, „Наследники Асклепия” и др. Член е на редколегията на сп. „Голос инвалида войны”. Умира на 28 април 2017 г. в гр. Гиватаим, Израел.